Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват...
- Откъде толкова пари, Василий Иванович?!
- Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!".
И като ми тръгна една карта...
Петка и Чапай карат самолет.
- Петка, уредите?
- Двайсет!
- Какво двайсет, бе?!
- А ти какво "уредите"?
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ.
Петка крещи:
- Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна!
Василий Иванович:
- Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните.
Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената - бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил.
След това Чапай го хвали:
- Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите...
- А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа - Чапай бълва вода. Петка казва:
- Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак.
- Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка.
Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва:
- Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю!
Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта:
- Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю.
Анка го поглежда учудено и пита:
- Петка, а какво е това интервю?
Петка се почесва по врата и отговаря:
- Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!
Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих.
Подпис: Петка".
На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, а върху нея нова бележка:
"Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти.
Подпис: Чапай".
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
- Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
- Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото...
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър.
- Кой е тоя? - пита Чапай
- Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин!
- Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят - значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!
Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне:
- Не издържам, ще се пусна!
- Трай, бе! Ще ни видят!
- Е, дай поне конят да пусна!
В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
- За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце - парашутът не се отворил. Дръпнали лявото - пак нищо. Чапай казал:
- Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!
Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар.
- Василий Иванич - вика Петка - хвърли куфара, ще се удавиш!
- Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета...
В банята Петка трие гърба на Чапаев:
- Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай:
- Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката.
- А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета:
- Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив... Още си го спомням ясно, все едно беше вчера... Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"...
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи.
- Ти бял ли си или червен? - питат го.
- Мартеничка - отговаря Петка.
Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая - Петка. Чапаев пита:
- Анке, майка ти балерина ли е била?
- Не, защо?
- Такива дълги и хубави крака имаш...
Пълзят. След малко Петка пита:
- Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил?
- Не, защо?
- Такава права и дълбока бразда правиш...
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
- Ще го разстреляме! - предложил Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев.
- Ще го обесим! - рекъл Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е.
- Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем!
- Ех, Петка, какъв садист си само... - казал Чапаев.
Страници: 12345 »
