Професор пита студент:
- Кажете ми, защо не съм ви виждал на нито една от моите лекции?
- Защото седях зад колоната - отговаря студентът.
Професорът:
- Никога не съм предполагал, че зад една колона могат да седят толкова хора...
О, книжка!
Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: "ура!"
...
Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види...
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: "Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!"
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост - докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка - славна десница!
"Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре -
ни доцент, ни декан може да ни спре!"
"Грабвайте пищова!" - някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч...
Йоще миг - ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!
...
И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!
Двама студенти си говорят и единия пита:
- Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки бе,
пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих - все нови и нови, няма край, ще се побъркам.
- А ти с тебешири пробва ли?
- Как така с тебешири, те убиват ли ги?
- Ами не, ама поне си рисуват кротичко в ъгъла.
Учител по физическо възпитание към строените ученици (строго):
- Виждам хора в строя, дето липсват!
- Как може науката от толкова време да не е открила защо оплешивяват хората?
- Открила е, как да не е открила!
- И защо?
- Ами падат им косите, и после не порастват отново.
Ученик се оправдава в училище:
- Вчера цял ден бях болен, болеше ме глава...
Даскалът:
- Как може да те бил глава бе? То е една кост само, какво има да те боли в нея?
Студенти на изпит. Минути преди началото на изпита професорът пита:
- Има ли някакви въпроси или неясноти преди да почнем?
- Да - по какво е изпита?
Писмо на студент вкъщи:
"Изпратете ядене!
Здравейте, мамо и тате..."
Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.
По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.
При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране - момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова - преспала с него и я приели.
След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала:
- Как си? Какво правиш? Приеха ли те?
- Да! Вече съм студентка по право!
- Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история?
- А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
Студент се оплаква след изпит:
- Когато чета за изпит - все едно, че аз съм писал учебника! А когато се явя на изпит - все едно, че друг го е чел...
Студентка се прибира късно през нощта. Баща й я пита:
- Къде беше досега?
- На лекции.
- До два сутринта?
- Ами професора заеква...
Молба от студент:
"Моля да ми отпуснете стипендия поради тежкото ми материално положение, предизвикано от липсата на стипендия."
Един асистент решил да се заяде със студент и го пита:
- Колко лампи има в стаята?
- 20. - отговорил студентът.
- Грешка, 21 са, аз си нося фенерче в джоба.
Студентът останал на поправителен. На следващия път пак го питат:
- Колко лампи има в стаята?
- 21! - отговорил студентът, а оня му вика:
- Не, 20, аз не си нося фенерчето.
- Да, но този път аз нося! - отговорил студентът.
Един много залюхан физик след дълги опити успява да си уреди среща с момиче. На сутринта разказва ентусиазирано на колегите:
- Каква вечер, какви намеци, какви погледи - без малко да легне с мен. Цяла вечер за секс и квантова физика говорихме...
- Как така секс и квантова физика бе?
- Е, ние за квантова физика говорихме, но мислехме за секс.
В един университет обявяват, че гостуващ лектор ще изнесе лекция за любовта, с илюстрации. Започва лекцията, залата е пълна, лекторът е приготвил прожекционен апарат. Започва увода:
- И така, колеги, има много видове любов...
- Снимки! Снимки! - скандира залата.
- Има любов между мъж и жена, например.
- Снимки! Снимки!
- Има и друг вид любов, например между жена и жена.
- Снимки! Снимки!
- Има и извращения, като брат със сестра, жена със животно...
- Снимки! Снимки!
- А има и любов към родината. Ето и снимки...
Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита:
- Какво имаше?
- Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица.
Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора:
- И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев...
- Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе.
Студент закъснява за лекция и професора му се кара:
- Срамота! Не си ли бил в казармата, да се научиш на точност!
- Бил съм.
- И какво казваше там старшината като закъснееш за строя?
- Казваше "Здраве желаем, господин лейтенант".
На двама студенти по атомна физика им предстоял изпит. Досега имали само шестици, така че били уверени в знанията си и не си и помислили да учат или преговарят нощта преди изпита, ами отишли на купон и здравата се напили. На другия ден се събуждат двамата, естествено отдавна са пропуснали изпита и като знаели какво ще ги направят родителите им като разберат, отишли да се молят на главния изпитващ.
Почнали да лъжат че са пътували надалече, но на връщане били спукали гума, а нямали резервна, така че трябвало да се връщат на стоп... И още сума ти глупости, докато най-накрая склонили изпитващия да им даде втори шанс. И наистина се появили подготвени, дето се вика били изяли учебниците с кориците.
Сложили ги в две отделни стаи сами и им дали изпитната работа. Първи въпрос, 5 точки: "От какво е изградено ядрото на атома?".
Хехе, това е супер лесно, мислят си те.
Втори въпрос, 95 точки: "Коя гума?"
Професор влиза в зала, където ще се проведе изпит, поглежда към студентите и казва:
- Какви сте млади, свежи и красиви - като цветя! И у мен напира желанието да късам, да късам, да късам...
Страници: 123456 »
