На изложба на военна техника:
- Това, господа, е най-новият модел бронирана жилетка. Издържа на всякакви куршуми, по-сигурна е от танкова броня! Ало, господине, внимавайте да не се облегнете на нея - ако я счупите ще си я платите!
Сержантът хваща новобранец с едно незакопчано копче.
- Охо - озъбва се той. - Слънчеви бани ли правите, редник?
- Редник! Къде ти е пушката?
- Не съм я взел!
- Не си я взел! Каква е ползата от теб? Знаеш ли как се нарича войник без пушка?
- Офицер!
Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете - висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар.
- Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор!
- Я да видя!
Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук".
- Ти си абсолютен идиот! - казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата.
...
В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята...
- Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов...
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии.
Единият отговаря:
- Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар...
В генералния щаб се срещат двама генерали.
- Изглеждате някак странно тази сутрин - казва единият - Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали.
Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва:
- О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина.
Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя:
- Старшина Петков, командир на танков корпус.
Генералът остава като треснат:
- Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия...
Старшината наперено отговаря:
- Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана...
Военният лекар:
- Е, от какво се оплакваш, момче?
- Имам затруднения с дишането.
- Добре. Освободен си от дишане за два дни.
Старшина строява ротата и казва:
- Представете си, че над нас лети самолет... Целия от алюмин...
- Алуминий. - чува се глас от строя.
- Кой се обади? - пита старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани... Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба... Какво ще направите вие!
- Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя
- Кой се обади? - пита пак старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя... Рота! Легни, стани, легни, стани...
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица:
"Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много".
Следва печат: "Военна цензура".
Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво.
Един селянин дотичва и му помага да слезе.
- Исках да поставя нов рекорд - обяснява пилотът, - но не успях.
- Напротив, успяхте - казва селянинът. - Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.
Вуте и Пена си говорят:
- Абе Пено, туй делтапланера е много хищна птица...
- Що бе?
- Пет пъти го пушках доде пусна човека...
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита:
- Имате ли бойни патрони?
- Да, господин капитан!
- Дайте ми ги... Това ли е всичко?
- Да!
- Повече нищо ли не остана?
- Само един патрон, господин капитан.
- Дай ми го и него!
- Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони...
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията.
Влиза първият генерал:
- Премерете ме от главата до петите!
Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия.
Влиза вторият генерал (малко по-умен):
- Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете!
Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара.
Влиза третият генерал:
- Мерете ме от оная работа до топките!
Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита:
- А, ама къде са топките?!
- Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.
- Редник, миналата седмица ви пуснах в отпуска, за да отидете на сватбата на сестра си! - казва сержантът. - Но днес й позвъних по телефона и тя ми каза, че засега няма никакво намерение да се омъжва!
- В такъв случай имаме налице двама лъжци, го
След сражението изправят войник пред военен съд.
- Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте!
- В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?
Преподавател във военно училище:
- А сега, курсанти, запишете си - водата кипи при температура от 90 градуса.
Курсант:
- Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса.
Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава:
- Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!
- И откога ви влече парашутизмът?
- Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета...
Известен снайперист разказва:
- Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел - той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години...
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва:
- Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Страници: « 12345678910 »
